5 причини защо Германия ще спечели отново Световното първенство

1. Факторът “Йоги Льов“

Йоаким Льов бе селекционер на немския национален отбор на пет големи турнира – Европейските първенства през 2008, 2012 и 2016 г., както и Световните шампионати през 2010 и 2014 г. Във всеки един от тях, Германия достигаше поне до полуфиналната фаза. Той спечели с “Бундестима“ Световната купа в Бразилия през 2014 г. и завърши на второ място на ЕВРО 2008.

Не е и като Германия да е имала лесен път до полуфиналите на тези турнири. През 2010 г., играчите на Льов отстраниха Англия и Аржентина, преди да бъдат надиграни от Испания на полуфинала.

През 2012 г., те оглавиха група с противници Португалия, Дания и Холандия, а през 2014 г. завършиха на първо място в групата на смъртта с Португалия, САЩ и Гана.

Льов доказа през годините, че знае какво прави.

2. Самочувствие на световни шампиони

Осем от футболистите, които спечелиха финала преди четири години, ще бъдат на разположение на наставника и това лято.

Въпреки че нито един от отбор не е успявал да защити трофея си от 1962 г., когато Бразилия го печели за втори последователен път, сега “Маншафтът“ се приема като основен фаворит да вдигне титлата през юли. Коефициентът за немците в букмейкърските къщи е най-ниският сред всички отбори – 5.50 в българския букмейкър Winbet, като на сравнително близка дистанция зад тях остават Бразилия, Франция, Испания и Аржентина.

Немските футболисти винаги са били известни с турнирното си ноу-хау и способността да оцеляват в трудни моменти. Старото клише на Гари Линекер, че футболът представлява игра, в която 22-а души тичат по топката и накрая Германия печели се потвърждава не само на най-високо ниво – експерименталния състав на тази страна спечели Купата на Конфедерациите миналото лято, а младежите завоюваха титлата в Европейското до 21 г.

3. Дълбочината в състава

Нито една друга страна не може да се похвали с толкова много опции, с колкото разполага Германия, която може да избере не по-малко от четири различни стартови състава за турнира, всеки един от които ще бъде със достатъчно класа, за да може да победи всеки един противник. Това се доказа с най-голяма сила именно по време на Купата на Конфедерациите, където резервите и по-младите играчи показаха, че са конкурентни на останалите отбори и могат да се борят за титулярно място в “Бундестима“.

Уви, 57-годишният наставник може да вземе със себе си само 23 играча – трима от които ще бъдат вратари – и избирането на балансирана селекция от богатия избор от играчи ще бъде основното предизвикателство за Льов преди турнира. За ЕВРО 2016 той остави извън плановете играч като Марко Ройс, а кой ли ще отпадне сега?

4. Германия е в добра форма

Квалификационната кампания за немския национален отбор протече по най-добрия начин. Избраниците на Льов станаха едва втория отбор в историята (след Испания през 2010 г.), който спечели всичките си 10 мача в квалификациите на Зона Европа.

Тимът показа, че е много стабилен и умее да играе силно във всяка една фаза на играта. Самият факт, че успя да запише само победи, въпреки многото ротации, които правеше селекционерът с цел да даде игрово време на по-младите си футболисти, е достатъчно показателен за това колко окомплектован е съставът.

5. Подходящи условия

Фактор, който няма как да бъде пропуснат, е фактът, че Световната купа се провежда в Европа, където обикновено европейските отбори имат предимство пред южноамериканските си противници.

В 9 от последните 10 издания на Мондиала на европейска почва, краен победител се оказа европейски отбор, като триумфът на Бразилия с Пеле в Швеция през 1958 г. е единственото изключение.

Три от четирите световни титли на Германия са също спечелени в турнири в рамките на Стария континент – Швейцария 1954, ФРГ 1974 и Италия 1990, а в същото време са достигали още два пъти финала на турнира в нашия континент – Англия 1966 и Испания 1982.

Разбира се, в днешни дни това предимство е по-слабо изразено, тъй като голяма част от най-добрите футболисти от останалите континенти се състезават в европейските шампионати, но все пак това си остава фактор, който не е за подценяване. От доста години европейския футбол е център за най-добрите футболисти от целия свят, но въпреки това нито един не-европейски тим не е ставал световен шампион на Стария континент от 1958 г. насам.